Работна ръка от страни извън ЕС
Недостатъци за Българската икономика, социалните и икономическите дисбаланси
Привличането на работна ръка от страни извън ЕС може да изглежда като бързо решение за острия ни недостиг на кадри. Но крие ли в себе си повече рискове, отколкото ползи за българската икономика?
Макар и да запълват празни работни места, работниците от трети страни често са съсредоточени в нискоквалифицирани сектори, което задълбочава икономическите неравенства.
Потискане на мотивацията
Това ще потисне мотивацията за повишаване на квалификацията на местните работници и да ограничи иновациите в предприятията занимаващи се с производство. Освен това, притокът на евтина работна ръка може да доведе до социална напрегнатост и да подкопае колективните договори. Това, от своя страна, може да намали покупателната способност и да забави икономическия растеж в дългосрочен план.
Институционалните слабости
България се нуждае от устойчиви решения за недостига на работна ръка, а не от временни кръпки. Зависимостта от работници от трети страни излага икономиката ни на различни рискове.
Липсата на ефективна интеграция на мигрантите на пазара на труда и в обществото като цяло може да доведе до паралелни икономики. Както и да затрудни борбата със сивата икономика и дори да я стимулира. Освен това, недостатъчният капацитет на институциите да управляват миграционните процеси може да създаде предпоставки за злоупотреби и експлоатация на работниците.
В дългосрочен план
Вместо да търсим лесни решения, трябва да инвестираме в образованието, професионалното обучение и насърчаване на връщането на емигриралите българи. Това са дългосрочни мерки, които ще укрепят българската икономика и ще повишат нейната устойчивост
Има ли алтернативни решения?
Работната ръка от страни извън ЕС не е единственото възможно решение за преодоляване на недостига на кадри в България. Има и други, по-устойчиви алтернативи.
Например:
Повишаване на раждаемостта и създаване на привлекателни условия за живот, е необходимо да се разработят целенасочени стратегии, които да отговорят на нуждите на младите хора. Това включва:
- подобряване на жилищната политика
- осигуряване на достъп до качествено образование и здравеопазване
- предоставяне на подкрепа за съвместяване на професионалния и семейния живот
Също така, е важно да се стимулират икономическите възможности и кариерното развитие, за да се предотврати емиграцията на младите специалисти. В допълнение, културните и социалните инициативи могат да допринесат за по-динамичен и привлекателен социален живот. Който да задържи и даде нужното разнообразие на младите хора в страната. Подобни ефективни мерки могат да бъдат разработени в партньорство с:
- образователни институции
- бизнеса
- неправителствени организации
за да се гарантира тяхната ефективност и устойчивост.
Инвестиции:
Можем също така да инвестираме в развитието на сектори, които предлагат по-високи заплати и по-добри условия на труд, за да привлечем обратно емигриралите българи.
Комбинативност:
Чрез комбиниране на тези мерки можем да постигнем по-балансиран и устойчив растеж на българската икономика.
